Вчера...

Вчера, а дали някога е имало Вчера...
Да определено имаше и съм сигурен, че това наше "Вчера" липсва на всички.
Вчера след обявената тема в Ретро радио от една моя любима водеща се замислих, ако имаше машина на времето къде бих искал да се върна.
Може би без грам съмнение бих се върнал в годините, когато щуреехме в гимнаzията. Беше страхотен купон, бяхме страхотен клас, и страхотен випуск като цяло. Бяхме вдигнали цялото училище на главата си, но учителите ни обичаха. Не знам защо, може би защото бяхме готини по някакъв наш си начин. Учителите също бяха невероятни. От тях аз имах някои фаворити като водещ е Коцето Янков по география. Защо казвам "е", а не беше? Ами защото с него и до ден днешен си държим контакти и променихме отношенията си от ученик-учител към едно много хубаво приятелство. Майтап няма, готино е да имаш френд като него...
А иначе...иначе ние бяхме моя милост, Корчана (не е нищо нецензурно, просто бяхме чели едно хубаво разказче...доколкото си спомням беше на Елин Пелин, та от дядо Корчан дойде и прякора на нашия Ники, Докера, Асен, Лилито, Веси, Мария и...ами май това бяхме. С някои от тях продължавам да си държа контакт. Докера е станал татко...на един малък юнак:) Ей такъв баща да имаш - целия в татуировки, с дълга плитчеста коса:) Абе джунгла...
Екскурзиите ни бяха Но1. Просто отиваше ли цялата група на екскурзия...беше 100% гаранция че автобуса няма да скучае. Бяхме подвижна дискотека или по-скоро роцкатека:) - и нямаше как да е иначе, Докера беше вокал на едноименната Дед банда "Ексхумация"...
Бяха хубави години, бяха безгрижни години, години...абе не знам може би звуча малко сантиментално, но искам ако има такава машина на времето да се върна там ... поне за малко ... поне за един учебен час ... поне за една екскурзия!
Хлапета не искайте да завършвате! Купона е в училище, купона е докато си малък!
Грабете с пълни шепи!
...:):):)
Алелуя!