Вчера...

Вчера, а дали някога е имало Вчера...
Да определено имаше и съм сигурен, че това наше "Вчера" липсва на всички.
Вчера след обявената тема в Ретро радио от една моя любима водеща се замислих, ако имаше машина на времето къде бих искал да се върна.
Може би без грам съмнение бих се върнал в годините, когато щуреехме в гимнаzията. Беше страхотен купон, бяхме страхотен клас, и страхотен випуск като цяло. Бяхме вдигнали цялото училище на главата си, но учителите ни обичаха. Не знам защо, може би защото бяхме готини по някакъв наш си начин. Учителите също бяха невероятни. От тях аз имах някои фаворити като водещ е Коцето Янков по география. Защо казвам "е", а не беше? Ами защото с него и до ден днешен си държим контакти и променихме отношенията си от ученик-учител към едно много хубаво приятелство. Майтап няма, готино е да имаш френд като него...
А иначе...иначе ние бяхме моя милост, Корчана (не е нищо нецензурно, просто бяхме чели едно хубаво разказче...доколкото си спомням беше на Елин Пелин, та от дядо Корчан дойде и прякора на нашия Ники, Докера, Асен, Лилито, Веси, Мария и...ами май това бяхме. С някои от тях продължавам да си държа контакт. Докера е станал татко...на един малък юнак:) Ей такъв баща да имаш - целия в татуировки, с дълга плитчеста коса:) Абе джунгла...