Живота н@ село и борбата с градск0т0

Години минаха от както оставих този блог и спрях да пиша в него. Даже малко ме натъжава този факт, защото това ще рече, че няма истории за разказване, а не е така. Може би заетостта си каза думата и ме нокаутира и притисна в ъгъла. Сега се надявам този факт да се промени.
Какво ме накара да се върна тук и да пропиша пак?

Какво е да си "пейзант" по собствено желание...?

Преди има няма месец и половина с жена ми се преместихме да живеем на 110км от Монреал в една друга галактика.
Мястото е прекрасно! Природата му също.
Настанихме се на първия етаж от една двуетажна къща, за да можем да си ползваме двора и да си гледаме това, което ядем...ако природата ни разреши разбира се, защото човешкия род сме пословични с това, че си правим разни идеи и планове без да питаме началника... И накрая смеха не е наш... Та ако Майката Природа ни позволи ни се иска да си отгледаме поне част от храната, която консумираме.