Дивият къмпинг!

Беше август.
Беше горещо.
Беше и скучно!
Имах право на седмица отпуск и се възползвах. С Ради бяхме решили да отидем на къмпинг. За целта се бяхме сдобили с чистак нова палатка и други къмпингски принадлежности. Натъпкахме колата с багаж, сипахме на Чочо една пълна купа с храна и още една такава с вода, запалихме по цигара преди тръгване, като се наслаждавахме на момента. Времето беше приятно! Да вярно е, че е горещо, но в крайна сметка имаме прозорци за отваряне:)
Избрахме къмпинга съвсем произволно. Просто влязохме в Нета и огледахме всичко в радиус от 100км. Избрахме си един, който беше на около 60 км северозападно от Монреал. Градчето се казваше Риго, а околността нямаше нищо общо с планински район, но си представях че е такъв:), защото всички твърдяха че това там било планина.
Пристигнахме около 3 следобед. Платихме си на входа и влязохме. Още в началото поискахме т.нар от тукашните люде див къмпинг. Исках максимално да се доближи до старите и хубави изживявания в България.
Опънахме палатката с общи усилия (никога не бях опъвал палатка с такава странна форма до тогава). Решихме да скокнем до градчето и да си купим нещо за бърза консумация, защото започнахме да загладняваме. Речено сторено!
По моя инициатива купихме неща, които трудно щяхме да изядем за 2 седмици, а ние имахме само два дни. Надвечер извадих въдиците, бях настроен позитивно риболовно, но уви огромното езеро не даде нищо на моята особа с изключение на едно мъъъничко сомче, което пуснах обратно във водата.
Прибрах въдиците и се върнах в "лагера". Двамата с Ради започнахме приготовления за вечерята. Намерихме си дърва, запалихме огън, а шишовете вече си поемаха подправките. На 50 метра от нас се настани една компания младежи, които надуха музика и по този начин намерихме решение на въпроса какво и как ще слушаме (имахме само CD-то в колата). В един момент започнах да усещам задаващите се неприятности. Първата неприятност ме ухапа в областта на врата, бързото движение на ръката ми прилепи кървавата маса на жадния комар между ръката и врата ми. Надявах се , че е бил един единствен и че аз с убийството му съм решил проблема.
Да ама не!
Гадовете започнаха да прелитат с внушителните си размери също като нацистки самолети над нищо неподозиращите англичани. Температурата беше около 33-35 градуса и въпреки, че бяхме и до огъня, където жегата беше още по-голяма се принудихме да си сложим ризи и пуловери и ушанки и якета само и само да не ни докопат онези черните смучилки на кръв.
В палатката влизахме с предварително опушване, че да не могат да влязат и там.
Целите бяхме изпохапани. Хоботите на тези зверове бяха като сонди и не им пречеха никакви дрехи да си хапят.
На сутринта решихме, че конкретно този "див къмпинг" ни е бил предостатъчен.
Качихме се в колата и се отправихме към спокойната и скучна цивилизация. Където нямаше грам комар...
Но пък беше яко! :)