МОЕТО НОВО АЗ!

Интересно е как живота стои, стои па вземе, че се обърне.
Не, че ние не му помагаме де...
Понякога се случва така, че в един даден момент от живота си виждаш, че всъщност това, което си правил до момента не е нещото, което си искал да правиш...или пък това, което си искал да правиш не е това, което си правил до момента. Трябва да се направи нещо, да се промени нещо! Понякога живота ни сам ни подсказва, че трябва да се променим! Да променим начина си на живот, да променим това, което правим и да започнем нещо, което ни харесва и ни е приятно. Това носи такова удоволствие, че просто нямам думи. Дори самото приготвянето и мисълта за нещото, с което ще се захванем носи удовлетворение ...
Странното е, че понякога установяваме нещото, което ни се прави не толкова рано колкото ни се иска. С думи прости казано - загубили сме време в търсене на Нещото... В крайна сметка и хората са го казали - по-добре късно от колкото никога. Сигурно тези, които ме познават ще се зачудят какво пак съм намислил... Засега ще кажа, че май май открих себе си или по-скоро се преоткрих.
Спокойно!
Няма да ставам поп! Отец... Или епископ... Поне засега!
Ще разкрия това, което трябва след като се случи!
Късмет и ви желая да намерите и вашето АЗ - много е яко! ;)