Дъжд

Вали.
Или ако трябва да съм точен вали силно...дори много силно!
Започна изведнъж и се изля над града. Хората, които вървят по улицата са мокри целите. Има и такива , които сутринта предвидливо са си взели чадъри, но не са много. Сутринта грееше слънце и времето беше хубаво. Как може да предположиш, че ще се изсипе такъв порой.
И мен след малко ме чака същата учащ на "мокра мишка". Само че разликата е че на мен ми харесва. Аз вървя бавно през дъжда. Капките които падат по лицето ми ме мокрят приятно. Усещането е по-скоро разсънващо отколкото неприятно. Спирам на светофара, а наоколо се вдигат безброй капчици предизвикани от падането на техни посестрими в близките локви.
Абе красиво и приятно е през есента. Хладно е, дори граничи със студено, но е приятно.
Всички бързат, а аз не. Само по риза съм но мокрото ми доставя удоволствие, затова и вървя по-бавно. Всички ме гледат странно, като някое полезно изкопаемо което никога не са виждали...
Дъжда се усилва, част от капките попадат във вече полупразната ми чаша с кафе. Изпивам го бързо, за да видя колко капчици ще се съберат, независимо че отгоре уж има козирка.
Това е време приятно за разходка. Всички са по ъглите на улицата, там където може би има нещо, което да ги прикрие от дъжда. Всъщност сме еднакво мокри, но аз вървя по улицата и цапам в локвите. Няма кой да ме притеснява, така че си вървя абсолютно спокойно.
До бордюра е спрян фолксваген, чиято собственичка отчаяно се опитва да вдигне гюрука му, а вътрешността на колата бавно се пълни с вода...
Преминават и велосипедисти. Задните им части са обилно мокри поради липсата на кълници на превозните им средства.
Интересен ден в дъжда...