Снежанки

Сняг...
Тихо вали, но все пак се чува. Снежинките падат една след друга. Виждам ги на предното стъкло.
Бях пуснал за момент чистачките, но ги спрях. Снежинките са невероятно красиви и дори си струваше да изгася двигателя, за да ги виждам без да се топят. Формите им са същите като на картичките , които пращаме по Коледа и Нова Година...
Трудно е да асимилирам как може едно нещо да бъде с такива правилни геометрични форми и същевременно да е толкова нежно и крехко...и разбира се лесно стопимо.
Поглеждам часовника и виждам как времето напредва. Струва си да закъснея за работа. Пак пускам чистачките, за да опразня полето за новото попълнение снежинки. Те падат, а по тротоара вече има около 40 см от тях. Танцуват във въздуха и после притихват на стъклото затрупани от стотици и хиляди техни посестрими.
Време е! Завъртам ключа и парното в колата издухва топла струя към стъклото. Голяма част от тези красавици загиват още в първия миг, а другите са отнесени от чистачките. Независимо от мнoгoбройните жертви те са решили да завоюват света ни. Всичко е бяло.
Гумите изскърцват по снега и колата бавно тръгва напред...
А след мен в бурно преследване се носят множество бели Снежанки...