Когато тръгнах от България 2003-а винаги живях с мисълта как един ден...ще се върна. Преди това бях навън с родителите ми, винаги живеех с мисълта за България, винаги си имах едно войнишко календарче, което ми казваше колко време остава докато се прибера... Винаги съм я обичал онази България! Казвам "Онази", защото тази тя не е същата.
6 години изгубих в надежда и очакване да се върна... Е върнах се! 2009-а, януари! Върнах се и...к'во... Ами нищо! От втория ден разбрах, че съм в България. Не беше от първия, защото първия си го оставих да се кефя... На какво и аз не знам... Може би на "Онази" България, която си мислих, че ме чака... Чакаше ме митницата да си освободя каргото...с дрехи, снимки, стар компютър и разни други неща, които ни бяха скъпи. Решиха да ми обмитят всичко...като ново естествено.
