...преди 20 години...

Тихо е.
Майка и татко спят в непозната за мен стая. Изобщо целия апартамент е непознат, всичко ми е интересно, странно и малко страшно. По пътя видях какви ли не неща, макар и да пътувахме през нощта. Мимката също спи.
Няма с кой грам дума да обеля.
Как не се сетих по-рано. Ще разопаковам Хитачи-то и ще си пусна някоя касета. Намерих любимите на майка Орлин Горанов&Кристина Димитрова. Е така е добре... Поне има нечии гласове, независимо че са от Хитачито.
Отварям врати, за да намеря кухнята. Ето я и нея... Доста по-странно е от къщи, а и по-високо. Намерих джезве и кафе, сега ако намеря и кибрит ще съм злато. Не за друго котлона е газов и трябва открит огън, за да пламне. И кибрита е налице. Сложих кафето. Сега ми трябва много силна миризма на кафе...може и да кипна малко че да замирише, а после ще почистя.
Оказа се , че няма да кипвам кафето. Аромата му обгърна цялата къща. Сега остава майка и татко да го усетят и да станат. Дори не си знам къде ми е любимия анцуг, че да се облека.
Тези хора имат странни прозорци обаче....
...Годината е 1987, месеца е май, а датата...датата е някъде след 24-ти. Преди около 10 часа кацнахме със сестра ми и майка в столицата на Алжир. Всичко е толкова странно, а и не виждам татко. А ето го и него...но какво прави този мустакат чичо циганин до татко?!?! Не било циганин така ми обясниха после. Казвали им араби... Араби не-араби приличат си на цигани и това си е! Този циганин-арабин беше нашия шофьор, а лимузината ни беше една линейка, дърт фолксваген от болницата на татко. Багажа ни беше доста, но си имаше и място. От столицата до нашия град Тебеса бяха има няма 1000км. Наоколо виждах само неща, които никъде в България не бях виждал...къде ти в България палми и то толкова високи. Ами онези високи кактуси.... Изглеждат странно и призрачно...хммм призрачно не, по-скоро гордо, защото са високи. Много по-високи от мен са....
Приближих се до прозореца. Той се отвори лесно, с малките ръце избутах и капаците му, бяха боядисани в синьо. Докато ги бутах, духна вятър и ги удари силно в стената. Стреснах се, а стреса ми се удесетори хилядорно след като насреща ми се облещиха две нинжи. Да бе нинжи...майтап ви се струва ама си бяха нинжи и ме гледаха. Страшничко... Е след време разбрах че това са лелички, които си ходят така облечени в чаршафи...само не ми беше ясно защо обличат и устите си, но явно е било модерно там...
чух шум и зад мен усмихнат се протягаше татко. Скочих му на врата, а той ме прегърна и после ми каза, че отива до банята. След това се разбудиха майка и Мимката. Пак бяхме заедно!
И ни предстоеше да видим толкова много и интересни неща...!