Да Бъдем или Да не Бъдем...Дали това е вЪпросЪт?

Живеем в свят изпълнен с динамика...
Живеем в свят изпълнен с иновативно мислене.
Живеем в материален свят, в който всичко се свежда до финикийските знаци срещу, които можем да разменяме разни житейски благини.
Дали обаче това е всичко?
Дали бихме били доволни от това, което се разкрива зад едно добро материално обезпечение?
Мога да говоря единствено и само за себе си, защото това е индивидуална черта и ще бъде някак грубиянско, ако тръгна да обобщавам какво мисли съседа ми по този въпрос...
С всеки изминал ден стигам до извода, че на човек му трябва толкова малко, за да е щастлив. Любим човек, хубави мигове, Приятна обстановка, Красива природа...трябва ми една такава простота, която може да ни даде единствено място, в което живеят хора необременени от мисленето за печалба, от мисленето как набъбват сметките, от мисленето дали индексите на борсите се движат по онзи специфичен начин каращ ни да се радваме, защото печелим или да плачем, защото сме загубили всичко.
Малка къщичка, малка градинка, малки лехи...парк, река, дърво, пейка...птичка, сърна в гората, зайче в полето... Колко неща при това на пръв поглед малко и несъществени могат да ни накарат да се усмихнем.
Много са...
Мога да пиша много, надали някой ще ме разбере какво точно искам да кажа, но важното е, че аз знам.
Благодаря на всички, които решиха да видят какво съм написал...
И все пак...не мислите ли, че ни трябва толкова малко, за да сме усмихнати, за да сме щастливи...?
Моля?
Не чух...може ли да повторите?
;)
Желая лек и усмихнат ден на всички!