Тази сутрин се събудих като прероден.
Не знам дали вярвам в прераждането, но усещането е невероятно!
Събудих се с усещане за тъга и усмивка... Невероятно е, както казах вече!
Нямаше как, будилникът звънеше и трябваше да се приготвям за работа. Едва от седмица работя и там и не вървеше да се обадя и да кажа, че ще пропусна, за да...мога да си досънувам съня...
Не го помня целият, но това, което помня е, че в сънят си се срещнах с две мои съученички от гимназията. Сладък сън! Толкова сладък и приятен, че дори не мога да опиша усещането. Няма да пиша имена...ей така нарочно.
Бяхме в един апартамент в Бургас на Ботева - що там съновна му работа, но бяхме там. Пиехме кафе и уиски. Бяхме само тримата и си говорихме, дълго, много дълго. Сън без грам еротизъм и нищо сексуално! Хората често, когато става дума за мъж и жена на едно място избухват, но не. Усещането беше чисто, усещане за отминали времена, които няма как да се завърнат!
