Движих се бавно. Всичко като, че ли бе замряло...Стъпка... Втора... Като че ли изпука нещо..?
Не по-скоро странен шум...
Ято птици се пръснаха, използвах това, за да се наместя хубаво в шумата. Усещах я - как пристягаше гърдите ми отпред и как се впиваше в гърба. Това, че имах тези усещания ме успокояваше заради предстоящите събития. "Мишената" още не знаеше за тези събития, а и надали някога щеше да разбере, ако всичко беше успешно и по план.
Думата "ПЛАН" не я обичам. Твърде ангажираща е и твърде подтискаща. Нещо като да нямаш свобода на действие, но не е същото.
Чух шума на двигателя.
Точен и придвидим.
Стрелките на часовника бяха направили 90 градусов ъгъл на часовника ми. часа беше три. Така и очаквах. Мощния двигател на шевролет-а Тахо караше тихия и спокоен горски въздух да вибрира. Шума наближаваше, притворих очи, за да накарам пулса ми да се успокои. Нивото на адреналина не беше толкова високо както, когато тръгнах. Усетих как увереността нахлува във вените ми. Пропълзях последните няколко метра прикрит от грохота на наближаващия автомобил. Скривалището беше подготвено, бавно свалих "красавицата" от гърба си, наместих оптиката и я сложих на двуногата. Имах достатъчно време за да се слея с обкръжаващата среда.
Долу камиона спря, оборотите на двигателя се изравниха, чуваха се басове от приглушената музика вътре в автомобила. Шума изчезна рязко и остана единствено шума от басите. Явно човека вътре извади ключа, защото и музиката спря. Кръстчето на мерника беше фиксирано на вратата на Тахо-то, но беше още много рано за изпълнение.
Вратата се отвори и Той слезе. Изненадващо обаче се отвори и задната врата!
Това не беше предвидено.
От там излезе момиче, което беше твърде кльощаво и не можех да определя годините мy. Двамата с мъжа се отправиха към маскираната в храсталака ловна хижа. Момичето рязко направи крачка вдясно и хукна да бяга, бавно ги проследих през окуляра. Мъжа я застигна бързо, удари я по врата в движение и тя се срути на земята! Пръста ми наближи спусъка, но се отпусна бързо. Той извади от вътрешния си джоб чифт белезници и закопча ръцете й отзад, тя не се съпротивлява и бавно тръгна след него.
Не ми трябваха свидетели.
Точно сега! Точно на това...!
Започнах да извъртам различни комбинации, но все стигах до задънена улица.
Слушах птиците, всяка от тях имаше своя песен , свой начин на изразяване! Все едно си говориха хора. Дърветата шумоляха, а уж нямаше вятър. Загледах се в един много разлистен клон на 2 метра над входната врата на хижата. Погледнах го и през оптиката. Там си беше, едно малко мръсно и червено парцалче. Сигурно стоеше там с години! Сега обаче за мен имаше особено важна функция. Бях си го набелязал като ориентир.
Оставаха около 22 минути.
Започнах да дишам бавно и ритмично, малко по малко задържах дъха си. Засега всичко вървеше по план!... Засега!
В далечината чух тътен. Не исках да съм прав, но за съжаление този шум ми беше прекалено познат. Шума от двигателя на лимузина Линкълн... Усилваше се т.е. големия и дълъг луксозен автомобил ме наближаваше.
Промяна в плана...
Мисля че споменах, че не обичам думата ПЛАН! Те са затова, за да се променят и прецакват.
Използвах шума на двигателя и поставих втория пълнител близо до двуногата.
Карабината ми не беше професионална, но не беше и лоша. Ремингтън .308 Добро оръжие.
Добре смазания механизъм прещрака и патрона влезе в цевта.
В същото време лимузината спря. От мястото на шофьора слезе млад, кльощав и нафукан тип. Беше с черни джинси, оранжева фанелка и на кръста my беше затъкнат един Глок. Отвори задната врата и от нея слязоха един възрастен човек с прошарена коса и един млад, набит и намръщен тип. Последния имаше преметната една Шипка през рамото си, а възрастния държеше две мачетета. Странна картинка бяха. Минах по лицата на всички с оптиката.
Чудих се от къде да започна.
Няколко секунди по-късно отговора дойде сам.
Вратата на хижата рязко се отвори и шофьора на Тахо-то избута грубо навън кльощавото създание, за което споменах преди. Кльощавия я приближи и пъхна ръката си под блузата й. Видях я как се напрегна, но издържа това. В момента в който той извади ръката си, тя заби лакът в гърлото мy, дори и на повече от 400 метра чух как изхърка и се усмихнах. Кльощавия се изправи, кимна на онзи Намръщения и той удари силен шамар на момичето, след като падна я ритна в ребрата и всички започнаха да се смеят. Кльощавия каза нещо след което извади пистолета си, зареди го и го насочи в главата на момичето.
Притворих лявото си око, изцяло се концентрирах в пръста, който беше близо до спусъка. Не моя, а този на Кльощавия. Още не бях взел твърдо решение как да постъпя. Не че много имах избор. Вдигнах леко цевта, обрах мекия спусък, задържах дъха си точно като в книгите и натиснах спусъка. "Оранжевата фанелка" бързо се свлече на земята, а челото му отпред липсваше. Не знаеха от къде беше дошъл изстрела. Именно затова набития зареди Шипката и започна кръгова стрелба. Няколко листа паднаха пред мен отрязани от куршумите. След като пълнителя свърши стрелях ниско в лявата страна на врата my. Трябваше ми един , който да отговори на въпросите. За другите два изстрела имах не повече от 3 секунди. Извадих от раницата Збрйовката, сложих я на колана и тръгнах бавно надолу.
Момичето лежеше и си беше прикрило главата с ръце.
Вдигнах я и я сложих да седне на капака на лимузината.
Не знаех какво да правя с нея. Този, който всъщност мислих, че ще остане жив вече го нямаше, защото куршума беше попаднал в артерията мy.
Всеки един от тях имаше процент от Вината...
Хиляди животни бяха умрели заради тях или от тях. Животни, които не бяха сторили на никoй нищо лошо... Тюлени, елени, полярни лисици, норки...бяха ги превърнали в индустрия, а те просто бяха животинки...
Сходен брой деца бяха на път да си отидат от този свят заради боклуците, които им продаваха. Цялата история започна след като убиха мой приятел, който им влезе в дирите. Това се случи преди 3 години и половина, а аз не бях до него. Беше описано като инфаркт. Но не беше. Бях сигурен, че не беше, но за всеки случай го проверих. Наистина не беше. Във всеки един от тези изстрели бях вложил и любов и омраза. Любов към човека, който ме измъкваше от всякакви каши и ми позволяваше всичко и омраза към тези мръсни копелета, които лежаха тук.
Измъкнах ключа от задния джоб на този с Тахото. Хвърлих го на момичето.
Обърнах се и се затичах обратно.
Взех всичко и тръгнах към другата стран ана хълма. Горските животни щяха да се погрижат за тях!!!
Работата беше свършена успешно.
Сега трябваше да се омитам. Гилзите още пареха в джоба ми и ме караха да се усмихвам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар