Кратката ваканция, риболова и ... кратката ваканция!

Абе не знам защо така става ама почти винаги.

Връщам се от отпуска и веднага се втурват към мен като мухи към ЛаЙн*... Не, че се самоопределям като долен икзкримент! Ама е кофти де... Тъкмо си завършил нещо хубаво (визирам отпуската си) и наскачат като...айде няма пак да го казвам.

Иначе самата отпуска беше супер. ...и кратка както винаги. Да! Този път беше само 2 дни. И за съжаление неплатени. Ама се радваме и на това де.

За дестинация избрахме една горска къща на около 25 км от Роудон, на 30 км от Сен Савьор и на 120 км от Монреал. Къщата, която по принцип наемаме беше заета и трябваше да импровизираме в кратки срокове.

Оказа се, че изборът ни не е никак лош.

Къщата е на езеро и то никак не мъничко езеро.

ЕзерU2

За няколкото дни там засякохме 8 вида риба – това бяха видовете, които хванахме. Едната вечер установихме, че има и 9ти вид – докато си стояхме тихо до огъня около 21:30 нещо грубо и безотговорно изпляска във водата. Изпляска е много меко казано, защото на следващия ден се опитах с камъни различна големина да докарам поне на звук плясъка. Е не можах – явно камъните ми бяха малки, или рибока прекалено голям. Като понапрочетох вчера и днес се спирам на два или три възможни вида с подобна големина и нрав (под нрав имам предвид ей така да скачат и да плашат нищо неподозиращите ядящи си пържола туристи), а именно щука, която е много малко вероятно поради не толкова големия размер, Мъски – големия братовчед на щуката, който по размери може да докара подобен звук при скачане и най-много вероятното според мен е Чигата от семейството на Есетровите риби. Такива чудовища съм виждал да подскачат тук в Монреал по реката Сен Лоран.

Равносметката от риболова беше 1 пастърва на сметката на Ради,

Определено в това езеро харесваха блесните с жълто и червено!

множество костури по-голяма част от които пуснахме заради размера им – не че беше лош, но както видяхме и по-късно имаше костури с доста по-завиден размер :), много червенооки риби, на които ако не се лъжа тук казват Уоли, дребен кефал, слънчевата риба, няколко рибока по нрав наподобяващи пастървата, но с различна форма на тялото, на който така и не разбрах името и още няколко вида на които не знам името. Излета си струваше определено.

Зад мен е цялото езеро...придобито в наследство по съребрена линия от канадския ни род!!!

Червей...или СКАКАУЕЦ?!

Няма по-доволна от нея ;)

Добро парче пастърва!

Улова си е улов...доволна работа

Ради хвана пастървата на блесна, а останалите симпатяги хванахме на блесна и плувка. След случката с огромния добитък, който ни изкара акъла със скачането си хвърлих и на дъно, с метален повод и добра тройка със стръв глави на костур, но за съжаление и двата пъти скъсах и не ми се връзваше повече та оставих нещата както са!

Освен риболова успяхме да се поразходим из района. Наистина много хубаво място, спокойно и чисто. Хората се занимават с къщите си, работят и няма никакви нерви както из големия град. 
Отидохме и до Роудон, защото не бяхме минавали от там. Доста симпатично на вид градче, видимо туристическо, с хубави малки готини кафенца,

Малко, готино кайвенце в Роудон

магазини и хубава природа. Всеки втори пикап дърпаше лодка с различна големина, разминахме доста кемпъри, моторджии с натоварени дисаги. Всички хора бяха усмихнати и видимо щастливи.

Относно къщата, в която бяхме отседнали. Беше невероятното спокойствиеJ Никакъв обхват – нито на телефони, нито радио, нито ТВ, нито пък Нет! ;) Перфектното място просто! ;)

Дните за тръгване на обратно обаче се изнизаха неусетно. Трябваше да палим и да се прибираме и със сигурност го направихме с голямо нежелание.

Трябва да тръгваме...ъъЪЪъъъЪЪ....

Чочо беше с нас и затова избрахме по-малки пътни артерии, за да може да не го шашкаме допълнително:)

Като цяло 120км ги минахме за има няма час и малко. След влизането ни в Монреал се прибирахме около 40 минути...което беше не повече от 30 км... Ужасията и трафика, всеки кара, където си реши – абе бързо си пролича, че сме много маймуняците на клона и много маймуните по пътищата.

Разгеле след известно попътуване се прибрахме. Дето се вика хоум суит хоум! Най-яко е да си направиш дома там, където ти е гот, че да трябва то да ми е хоум суит хоумЪт! ;)
Чочо след като се прибрахме откърти и спа поне два часа без да помръдне...

КефТ брате!

И така...до следващия път ;)

Алелуя!