Добре сте ми дошли! Ту би Ор Нот Ту Би ви очаква!

Този блог е все още бебе и все още мисля идеи на къде да го развивам. Може и вие да спомогнете с насоки, а може и просто да се забавлявате като четете разните написани от мен неща :)

Още веднъж добре дошли и ИНДЖОЙ!


Ако все пак моя блог ви се стори много скучен и постен можете да се прехвърлите в блога ByBy's Kingdom, където ви уверявам, че нещата не са никак постни! ;)

Абсолютно всички теми относно Имиграцията в Канада и Квебек местя в отделен блог, който при интерес можете да намерите тук: IMMIGRATION 2 QUEBEC . Ще се радвам да се намерим и там! ;)

08/12/2013

Незавършената тема!

Преди малко дадох блога си на една маниачка на тема книжни въпроси :) (Ани прощавай, че те направих маниЯчка). Реших да отворя и аз и установих, че не съм писал от 156 кила време, което е адски недопустимо като гледам статистиките на блога, независимо, че не съм писал от тези 156 кила време си имам доста читатели, които си влизат и си четат и препрочитат глупостите, които съм изписал до момента.
Тъй като е време лятно обикаляме из горите тилилЕйски и рибарстваме, фотографстваме и се радваме на обикалящата среда. Преди около две седмици беше отпуската на жена ми и се бутнахме на около 250Км северо-източно от Монреал. Прекрасна природа, страхотен въздух, никакво радио или телевизия, за телефони мобилни и интернет няма смисъл да споменавам. Пълна липса. :) За което аз лично се радвах доста - не, че ползвам мобилен. Имам един, който зареждам от време на време и то само като съм на път или като са ми останали повече пари в акаунта. Ама ми беше кеф, че има място дето няма цивилизация. Има само природа. Чувахме как вият вълците, хората, които бяха преди нас ни казаха, че ги е навестявала Кума Лиса и един Заяц, които обаче нас не ни удостоиха с вниманието си :)
Тръгнахме разбира се в събота много рано сутринта. Исках да избегна трафика на излизане от Монреал и с тръгване в 6:15 сутринта отчасти успях. Движението беше рехаво и се измъкнахме доста набързо. Подминахме Жолиет за около час (за там имам да изпиша кратък роман от преди 2 години, но ще е някой друг път) и поехме по пътя към Сент Емили Д'Енержи. Пътя ми беше познат, но с облекчение установих, че лятно време и през деня е доста по-лицеприятен (защо това е история за една друга тема). След като подминахме Сент Емили планинското започна да се усеща: завоите станаха остри и определено опасни, ограничението на скоростта падна до 70, а на места и 50км/ч и имаше защо. Минавахме край живописна планинска река, която веднага определих като пастървова (ами такава си е - бърза и не много дълбока), на места имаше знаци за опасност от падащи камъни и видяхме обезопасителните мрежи в страни на пътя, които предпазваха от директното падане на камънака по пътя. Преминахме покрай една табела на която с огромни букви пишеше, че се предлагат пресни малини, които можеш или да си набереш или да си купиш, но решихме да го оставим за "после". Пристигнахме в градчето, до което беше "нашето" шале в 9:20. Имахме да убием три часа, защото собствениците ни бяха казали, че ще се освободи в 12 на обяд. Пообиколихме и седнахме да изпием по едно кафе на местното Бистро "Централ". Ама наистина си беше централ - баш в центъра на СенМишел. Сервитьорките бяха едни усмихнати СенМишелски каки, някои от тях влизах аи в категорията на лелите, но няма да се обидят тъй като не говорят български :) Обслужването беше на ниво, бакшишите както подобава. Пихме си кафето около час, но ни омръзна да стоим на едно място и решихме да се поразходим. Видяхме центъра, влязохме в Инфо Центъра на Квебек Инфо Туризъм, събрахме рекламни материали и се запътихме към колата. Решихме да влезем да си напазарим каквото не бяхме взели от Монреал. Бирата беше едно от тези неща та набавихме едно кашонче с 24 Стели, още няколко различни пропуснати артикула и се метнахме на джипката. Зачудихме се и решихме бавно да се отправим към шаленцето. Бавно беше наистина бавно заради завоите, а и красотите наоколо трябваше да се уважат. Няма как... :) Поспряхме, погледахме па продължихме. Часа беше 11:35. Изчакахме на пътя до обяд и видяхме как един ван Мазда се изнизва. Решихме, че се е освободило и бавно спуснах надолу по стръмния път, но видяхме на кея, че един човек си оправя нещо едно водно колело. Паркирах смело...
Слязохме от колата, вдишахме чистия боров въздух и видяхме това:

Меко казано беше като извадено от природно списание. Гледката е трудно да се опише или да се покаже със снимки, но все пак ще опитам :)
Човека, който си почистваше водното колело се оказа предния наемател на шалето. Жена му довършваше почистването и ние използвахме времето да се насладим пълноценно на това, което ни даваше природата - гледка, аромати и звуци. Беше тихо и тук там се чуваше песента на птиците. Идилия!
След около 20-на минути жената приключи и ни предоха обекта. Оказа се, че на тях им е харесало и са си наели шалето до нашето та щяхме да сме съседи една седмица.
Внесохме багажа и аз попитах половинката ми има ли против да се тествам с рибарлъка докато тя разопакова. Нямаше против, та извадих такъмите и се разпънах на шезлонга с една дънна въдица. След това опитах и плувка, но оставих дъното и влязох да приготвя нещо за хапване.
В менюто влизаха леко пикантни мергези и салата от домати и краставици. Хапнахме навън и след това всеки се зае с това, което му харесва да прави.

1 коментар: