Какво е да си "пейзант" по собствено желание...?

Преди има няма месец и половина с жена ми се преместихме да живеем на 110км от Монреал в една друга галактика.
Мястото е прекрасно! Природата му също.
Настанихме се на първия етаж от една двуетажна къща, за да можем да си ползваме двора и да си гледаме това, което ядем...ако природата ни разреши разбира се, защото човешкия род сме пословични с това, че си правим разни идеи и планове без да питаме началника... И накрая смеха не е наш... Та ако Майката Природа ни позволи ни се иска да си отгледаме поне част от храната, която консумираме.

Сутрин рано изгрева е страхотен, птиците се надпяват, и всички чакаме пролетта. На път е да дойде макар и леко колебливо, но всяко нещо с времето си - както там така и тук на село. Деня на село минава бързо, пейзантския живот е много по-динамичен поне по моя преценка от този в града. Ако нямаш план за действие времето се изтича, а работата, която трябва да бъде свършена си стои... Предполагам, че Бубчето, когато прочете това ще рече, че действа основно тя, но трябва да се оцени и факта, че мързела в подобна среда също трябва да е планиран.
Сутринта започва рано. Вечер рано всички гасят лампите и заспиват. Настъпва тишина и спокойствие. Не че през деня няма спокойствие, но през ноща е невероятно тихо.
Отдавна не бях виждал толкова много звезди на небето. Всякакви - малки, големи, ярки, тъмни, блещукащи... Гледаш и не можеш да повярваш.
Няма да влизам в детайли за животинския свят - всяка сутрин на път за работа си казваме добро утро със сърните. Миещ мечок/Енот ни прекосява двора, видяхме и лисица, а за птиците нямам думи - пеят пеят и пушек се вдига. Кълвачите тракат и лекуват дърветата, а перестите им събратя огласят всичко с песента си.
Всеки момент трябва да извадят за продан разсада, за да можем да сеем...
Ако не пропусна ще понапиша как минава и този процес.
До момента готови са ни сандъците, а тази седмица живот и здраве трябва да ги напълним с пръст и да сеем.
Да живее труда!
Който не работи, не трябва да яде!
И разни други поговорки от рода ми излизат тук...
Хубаво е да си живееш на село и да живееш обикновено и просто.
Хубаво е... :)