Ситуация

Има два варианта!
Единия е нещата да се прецакат съвсем, а другия е да не се прецакат съвсем. За съжаление обаче и в двата случая нещата са прецакани. Хубавото в случая е, че колкото и да са прецакани нещата на мен не ми пука. Да! Не ми пука и толкова! Някои се вайкат и плачат, други униват, трети псуват... На мен не ми пука...
Когато нещата се прецакат има едно хубаво нещо и то е, че някой трябва да намери изход, а аз много обичам да намирам изходи. Има, няма - намирам ги. Ако има го намирам бързо. Ако няма правя такъв. Понякога ползвам и входа като изход, но то е в много крайни случаи.
В тази връзка ще споделя, че цялото ми пътуване на обратно беше изпълнено с прецакани неща :) Още в БГ решиха, че имам някакъв прахоляк по раницата. Оглеждаха я, вземаха и промазки, душиха и само дето не доведоха следовото куче. На раницата нищо и нямаше с изключение на това, че преди време доста пъти беше опикавана от негово величество 4040. Сигурно като изсъхне урината започва да наподобява на кокаин в суров вид та затова са се емнали с мен.  

Както и да е преминах бариерата на софийското летище, но в Прага вече ме съблякоха гол!!! Сефте - същото го направиха колегите в Canada месец по-рано. На кой ли мy прави впечатление. Първо ме накараха да си събуя обувките. С усмивка на уста предупредих, че това не е много здравословно, ни никoй не ми разбра шегата и само чичковците ме гледаха сериозно и втренчено. След като метнах обувките в един панер да ги сканират един сериозен на вид типаж ми каза да го последвам. Па последвах го - по чорапи естествено. Постоянно си гледах раницата, в която ми бяха всички документи - да не вземе да ми я свие някой де, не друго... Вкараха ме в една стаичка 3 на 3 и чичето ми рече да се разхвърлям. Щях да го питам няма ли да се целунем преди това, но сигурно щяха да ме закопчеят, ако го бях направил... Събух се! По гащи! Пипаха ми фанелката, панталоните, анорака...абе лудница. Най-накрая като капак ме помолиха и чорапите да си събуя! Събух ги.
След това ми се извинха учтиво и ме оставиха да се облека по живо по здраво!
Раницата ми беше на място, а обувките си стояха все така в панера. Обух се и след час ни качиха в самолета. Какво...щастие...
По новите разпоредби на самолета не можеш да си качиш бутилка вода. Абсурд! Е може 1литър, но разделен в съдинки по 100мл... Смехория! А аз умирах от жажда! Имаше едно бутилче 330мл за целия път. Виках стюардесата сигурно 120 000 пъти и ми носи все чашка. Ако беше по-умна щеше да ми донесе 2-3 шишета и да се приключи - ама на не дава...
Мястото ми беше кофти и ми беше и тясно....абе дълго пътуване.
Разгеле кацнахме в Монреал...тук обаче ме чакаше поредната изненада.
Граничния служител със строго лице ме запита къде съм бил. Отвърнах мy, че съм бил в България... Защо съм бил там? Ами във ваканция! По какви причини? Лични - казвам аз... Ама какви точно! Е тук се затрудних - споменах, че съм искал да видя родители, приятели... Не вдъхнах много доверие, но мина... А подаръци дали нося? Не, не нося! Нищичко ли?? Грам нищо! Само един картон цигари и няколко книги за лична консумация! Записа си нещо на листчето ми, връчи ми го и ми пожела приятен ден. Е приятен беше, но все още не бях излязъл от границите на летището и не го усещах толкова приятен.
Намерих си багажа и се упътих към изхода. Очаквах това, което последва, но не ми стана приятно. Едно митничарче ме отклони за проверка на багажа. Защо на мен?!?! Извадиха всичкия багаж от чантите ми, но най-милото беше, че после аз се забавлявах докато го събираха или по-скоро се опитваха да го съберат, защото на мен ми отне час и 15 минути да го натъпча, а те трябваше да го сторят доста по-скоростно...
Та да, след като излязох с нетърпение затърсих Ради из тълпата, за да ме отведе в къщи, на тишинка и спокойствие...
Е случи се разгеле!
Но нещата наистина се прецакват! Важното е да не станат на дереджето "ситуацията е осрана без надежда за почистване" - ако са преди тази точка всичко е наред!
Та така, сега мисля да пийна едно кафенце и да помечтая, че вече съм си вкъщи, а не на работа!